122 дни пътешествие из цял свят само за 18 000 лева.

122 дни странствуване из целия свят единствено за 18 000 лв.. Как става?

122 дни странствуване на цената на 4-5 почивки? Възможно е. Доказва го Деси, която пътува 122 дни, минава 120 000 километра, като финалната сметка й е единствено 18 000 лв..

Пътувала е толкоз доста тази година, че би трябвало да върне паспорта си 2 години преди да е изминал периода му. Препълнен е с печати, споделя самата тя пред Нова телевизия.

Аз не знам по какъв начин ги вършат, обаче моят още веднъж е цялостен и в този момент за жалост би трябвало да го върна и да си върша нов.

Работих в корпоративния свят дълги години до момента в който един ден взех решение, че това е прекомерно за мен, не ми харесва този живот в клетка.

Напуснах и потеглих с еднопосочен билет за Индия “, споделя тя.

Хранила е капибари в Токио, жирафи в Кения, губила се е по улиците в Китай и е стигнала чак до другия завършек на света – Нова Зеландия.

Сега е време за равносметка.

От 366 тя е пътувала 122 дни. Похарчила е 18 000 лв.. Изминала е 120 000 километра.

„ Парите ги изкарвам аз и си заплащам пътуванията.

Имам и някои колаборации, само че те са доста малко като %.

Просто пътувам бюджетно, научила съм се.

На първо място са полетите. Важно е да си намерим по-евтини полети, защото това е един голям разход.

Аз постоянно потеглям от по-голямо летище в Европа от София, където има по преференциални билети.

Също по този начин виждам да не пътувам по празници, най-заетото време, фестивали, събития “, показа инфлуенсърката.

Деси постоянно има решение за всичко. Когато потегля да пътува, оставя всичките си проблеми на Терминал 2.

„ Винаги ще има полет, който да хванеш, даже да изпуснеш твоя.

Аз даже се веселя да ми се случват непланирани неща, защото по този начин става по-интересно и мога да развия някое мое умеене.

Винаги знам, че ще стигна накъдето съм тръгнала “, уверена е тя.

Разкрива, че най-важното нещо в нея е паспорта, тъй като „ всичко останало можеш да си го купиш “.

Разказва и за моментите на боязън по непознатите места, които обикаля.

„ В Бразилия се пробваха да ме оберат един път с една другарка.

Имам доста истории, само че и в България ме е хващало боязън.

Когато пътуваш самичък, ти нямаш различен избор и искаш да срещаш други хора.

Така се запознаваш с доста повече хора, създаваш доста другарства и връзки.

Много по-интересно е, тъй като се сблъскваш с какви ли не хора.

Когато си с близки и другари, на теб не ти би трябвало никой различен.

В Тайланд припаднах, а бях сама. Случайни хора ме откриха.

В една доста смешна постройка се оказах в болница на едно малко островче, само че пък хората приказваха британски, успокоиха ме, излекуваха ме.

Винаги си споделям, че няма нищо ужасно, не сме на друга планета. Винаги някой ще помогне “, споделя за приключенията си пътешественичката.

Това, че сменя часовите зони всяка седмица, не значи, че няма работно време.

Можем да я назовем цифров бродяга. Работи от всяка точка на света.

„ Това са единствено позитивите, които хората виждат в обществените мрежи. Има си и негативи.

Това ми разрешава да имам гъвкава работа, само че не значи, че не работя. Аз работя, до момента в който пътувам “, означи Деси.

Към края на лятото решила да направи екскурзия с идея. Заминала за Кения.

„ Когато дойдох, видях, че хората живеят в изключителна беднотия.

и ми стана доста тъжно “, уточни тя.

Заварила примитивно мисионерско учебно заведение, в което учили 165 деца без обикновени условия.

С нейни другари посредством обществените мрежи стартират да събират дарения.

„ И по този начин взехме решение да стартираме градежа на пет нови класни стаи, което е половин учебно заведение там “, добавя Деси.

В края на годината стартира да мечтае за идващите 12 месеца.

„ Иска ми се да потегли или от Аржентина на север или от Мексико на юг и да направя едно огромно странствуване.

Трябва да работиш за фантазиите и те се сбъдват.

Ако просто си мечтаеш и нищо не правиш, няма по какъв начин да стане “, съобщи Деси.